Call for Papers

by on 19.09.2016 · 0 comments

Скъпи Автори,

списание Philosophia остава, както и досега, насочено към цялото многообразие на философията и философските проблеми и приема предложения за статии от всички области.

Паралелно с това решихме всеки брой да има тематично обособена част. За тематичната част на всеки брой от Philosophia обявяваме следните теми и срокове за подаване на предложения:

Брой 14 / декември 2016
подаване на предложения: до 30.10. 
водещи на броя: Томас Йешке и Евелина Митева
тема на броя: „Норма и природа“
Брой 15/ март 2017
подаване на предложения: до 31.01.2017
водещи на броя: Гергана Динева и Евелина Митева
тема на броя: „Съдба и свобода“
Брой 16/ юли 2017
подаване на предложения: до 30.04.
водещ на броя: Смилен Марков
тема на броя: „Място, присъствие, континуитет“
Брой 17/ декември 2017
подаване на предложения: до 30.09.
водещи на броя: Нурия Санчез Мадрид и Огнян Касабов
тема на броя: „Кант и неговата идея за световно-гражданско право: прочити и продължения“
Очакваме Вашите предложения!



I. Logic And Ontology

Bijaya Prasanna MahapatraLinguistic Relativism: A Gadamerian Understanding (PDF pp. 3-5)

Алекс КостоваКъсният Хайдегер и новото начало на философията: феноменологичният път (Цееринген, 1973 г.) (PDF стр. 11 – 41)

Timothy TambassiCategorie ontologiche, truthbearer e truthmaker. Il rapporto tra ontologia e verità nella proposta di E.J. Lowe (PDF pp. 42 – 52)

Himansu Sekhar SamalAnumāna as Analogical Reasoning. A Critical Analysis (PDF pp. 53 – 66)

II. History of Philosophy / Lectures 

Lars ReukeOn Spirits (PDF pp. 67 – 78)

Евелина МитеваАбстрактният човек е чудовищен: от Алберт Велики до Борхес и обратно (PDF стр. 79 – 94)

Ива МановаКръстьо Пейкич (1666‐1730) и традицията на религиозно‐полемичната литература (PDF стр. 95 – 106)




Георги Каприев, Смилен Марков, Думи за въведение  (PDF стр. 3-5)
История на философията


philosophy-journaLino BiancoThe Unity of Courage and Wisdom in Plato’s Protagoras

Georgi Kapriev Der Zusammenhang ‚Geschichte-Metaphysik’ als Drehpunkt der byzantinischen Philosophie

Моника ПанайотоваАвгустиновият възглед за душата и тялото

Simeon MladenovOn Anselm of Canterbury. Towards a new definition of human nature

Димитър ПетровСъзерцателното „време на мълчание“ и „състояние на мълчание“ на ума според Калист Катафигиот

Oseni Taiwo Afisi Popper, Liberal-Communitarianism, Beyond the Politics of Liberalism

Мукаддес Налбант„Една дама” – първата жена-философ на Турция

Valentin VelchevCONTEMPLATIONS ON “THE GRAND DESIGN” (or, A Debate With Stephen Hawking in his Absence) (Part Two of Three)

Катерина ГеоргиеваИгра на захвърлени логоси. Харолд Пинтер „Семейни гласове”

Цветелин Ангелов Християнски философски рефлексии

In memoriam Jan A. Aertsen


Editorial, Philosophia 11

It was on the Monday after the Paris attentats that I walked into the seminar room to give a class to Philosophy students. We are giving the class together with a colleague of mine and it was his turn, so I sat at one of the student banks and prepared myself for some quality metaphysics time. To my surprise and admiration, contrary to my own and students’ expectation that the class would go as ‘normal’, i.e. as if nothing had happened that had to do with our class room, my colleague opened the seminar with a pair of questions. “What use can we have out of philosophy in the face of the Paris events?”, he asked the students. “Why do we need philosophy?”

Most of us who are engaged with philosophy are probably confronting personally those questions on dayly basis. In this issue one could find different answers to the question, various approaches and perspectives. What they have in common is not dealing with the Paris case ad litteram, but a conscious effort by their authors to promote a world of values, where religion is enlightening and not violent, a world that makes sense and is not meaningless.

Oseni Afisi goes into the structure of the society and the limits that liberalism, as in its classical Karl Popper form, imposes on it, as well as possible solutions for those limitations.

Mukaddes Nalbant tells the story of the first Turkish woman, Fatma Aliye, who dealt with philosophy in the beginning of the XXth century, in the turning time of Atatürk.

Katerina Georgieva looks at Harold Pinter and the tension between voice and its absence in his plays, trying to find the meaning of the unspoken.

Vesselin Velchev, in the second part of his detailed study, defends the creationist point of view from the point of view and with the argumnts of the science.

Tsvetelin Angelov offers an essay in the long epistolar tradition, from the view piont of a theologian discussing with a fellow philosopher who doubts about Christianiy and its basic ideas such as Trinity. Angelov compares then the divine trinity with the trinal structure of time (past-present-future) that is nonetheless one fenomenon.

Georgi Kapriev, after decades of studies on Byzantine thought, offers us here his answer to the way we should approach the “riddle” Byzantine phylosophy. He sees the key in the relation between history and metaphysics, i.e. between that which is unfolding in the history and its metaphysical background as cause and end. “The history is the epiphany of the metaphysical.”

We have a very detailed article by Dimitar Petrov on the mystical teaching of a very understudied Byzantine monch, Kallistos Kataphygiota.

Simeon Mladenov looks at the human nature from the perspective of Anselm of Canterbury in its tension between right(ful)ness (rectitudo) and the human will with its apparent tendency to evade the right.

Monika Panayotova studies the complex problem of the body and its connection to the immortal soul in Augustine.

Lino Bianco examines in detail the problem of virtues in Plato’s Protagoras, as well as the modern state of the debate. Can we have one virtue without having all the rest? Lino Bianco presents to the reader all the possible interpretations of the question.

The issue, in the end, commemorates the work of one of the great medieval scholars of the XXth century, Jan A. Aertsen, who left us in January 2016.


The Editorial Board wishes you a fruitful time with our new, 11th issue of our free Philosophia journal.




Valentin Velchev – CONTEMPLATIONS ON “THE GRAND DESIGN” (or, A Debate With Stephen Hawking in his Absence)

Babajide Dasaolu / Demilade Oyelakun – The concept of evil in Yoruba and Igbo thoughts: Some Comparisons

Светлана Камџијаш – Идејата за човечкото совршенство. Во филозофијата веданта и сродните концепти од западната философија како алатка за нејзино постигнување

Драган Јаковљевић – Путеви и изазови ревитализовања религиjа

Ристо Солунчев – Постмодернистичкото децентрирање на субјектот и православниот концепт на личноста

Димитър Петров – Евагрий Понтийски: „съзерцанието – единство с Единното“

Увод на редакторите към 10ти брой

We live in an open world. We are defined by terms like economical exchange, cultural exchange and, even, student exchange; the mobility of people has never been greater. And as people are moving from one culture to another, from one context to another, they inevitably stumble upon comparisons between the own and the new, between the known and that which has yet to be learned.

Our latest 10th issue of the online journal Philosophia is focusing on contexts and comparisons. The ability to impose our own values into a discussion of the different and the unknown is a hallmark of philosophy.

The article of Valentin Velchev (Bulgaria), A Debate With Stephen Hawking’s The Grand Design, puts religion in a dialogue with science. This is the first in a series of articles that are going to be published in the Philosophia journal. The author discusses the long undisputed methods of science, and builds his argument from a logical perspective, proposing that the so-called ‘belief’ in a Creator of the universe might actually be the more reasonable solution to the puzzle about the world’s beginning.

Another bold comparison is undertaken by Babajide Dasaolu and Demilade Oyelakun (Nigeria), The Concept of Evil in Yoruba and Igbo Thoughts: Some Comparisons. As the title suggests, the authors juxtapose the Western notion of evil – in its classical Christian meaning – with the understanding of evil in two different African theoretical frameworks. The authors assert that, despite some substantial internal differences between the African views on evil, they nevertheless share a common essential unlikeliness to the Western one: the Western Christian concept of evil remains a theoretical problem while the African view on evil is oriented practically. This view roots evil within human actions and, as such, its eradication requires a human deed.

Another comparison stretching through cultures is the one offered by Svetlana Kamdzijas (Macedonia), who discusses the notion of human perfection in a dialogue between the contemporary Western ethics and the Indian Vedanta view. In the tradition of Socrates and Plato, and then again of Bauman and Liotar, the author questions the expansive way of knowing thyself proposed throughout the history of Western philosophy, while confronting it with the Vedanta way of an inner-bound and centered way of self-exploration and self-perfection.

A similar approach is adopted by Dragan Jakovlevic (Montenegro) in his contribution Ways and Challenges Towards Revitalizing Religion. The study questions the rise of radical Islam in a globalizing world, with the Western, and more anthropological, approach to religion. After all, concludes the author, religion in general, as well as the Enlightenment, are projects that are still open.

The article of Risto Soluncev (Macedonia) is set entirely in the ‘Western’ context, but once again builds on the line of confronting the Christian orthodox view on human personality with a post-modern secular ethics. The author claims that the Orthodox concept of the person as engaged in a continuous relation to the divine could contribute to and enrich the post-modern view of the person as a being bound to freedom.

We close the issue of the journal on an Orthodox note with the article of Dimitar Petrov (Bulgaria/USA) Evagrius Pinticus: the Contemplation – “a unity with the Unity”. This is a rigorous study of the Byzantine author of IVth c. Evagrius Ponticus and his teaching of the union with the divine through purification of the soul and a mindful contemplation of the divine. Being, in a way, a ‘practical mystics’, this teaching can harken back to the contribution of Kamdzijas and its Eastern spirituality, or to the one of Dasaolu and Oyelakun in their practically oriented view on the human soul.

The comparisons and the confrontations of various approaches do not only celebrate diversity: They are a quest in the search for the Self, a quest that today more than ever goes through foreign lands and ideas.

Dr. Evelina Miteva
Thomas-Institute, University of Cologne


Светлана Камџијаш

philosophy vedantaАпстракт:: Овој текст поаѓа од спротиставените идеи за јунак во древната западна и источната култура како директно поврзани со релевантните филозофии на дадените култури. Нивните смерници и образовни цели можат да се сведат на човечката усмереност во спротивни насоки: кон себе си и кон светот. Западната завртеност кон надвор, не може да ги одмине прашањата на етичката криза, на кои веќе се осврна З. Бауман, дефинирајќи ги последиците од „врвното еманципирање“ и замената на „етичкото за естетското“ во својот темелен обид да заснова една нова, „ендемска“ етика, спротивна на масовната, втемелена во најдлабокото човеково „себе“. Но тука всушност почнува проблемот, со прашањето: со што всушност се идентификуваме. Целта на овој текст е да одговори на ова прашање во перспективата на две сродни филозофии: Платоновата и филозофијата Веданта.

Клучни зборови: морална криза, источна и западна култура, личност, востинско себе, веданта.




immanuel kant philosophy

Философията на Кант

Oliver Laschet – The Law of Nations and the Problem of Supranational Coercion in Kant  (pp. 1-12. PDF)

Ясен Андреев – Практическият субект като обективна цел. Към екзистенциалния прочит на Кантовата практическа философия   (pp. 12-31. PDF)

Философия на литературата

Antoaneta Dontcheva –  Waiting- Samuel Beckett`s enigmatic Sign of Life (pp. 32-43. PDF)

Философия и логика

Красимира Криворова – Смисъл и невъзможни светове в параконсистентната и релевантна логика (pp. 44-54. PDF)

Философия и семиотика

Зорница Каприева – Самоубийството като културен феномен (pp. 55-65. PDF)

История на философията

Smilen Markov – What does Byzantine Philosophy have in common with Aristotle? (the case of Theodore Abū Qurrah) (pp. 66-79. PDF)

Димитър Чуровски – В търсене на нова парадигма за социалното развитие (pp. 80-97. PDF)

Александра Арабаджиева – По следите на философските идеи на Корнелиус Касториадис – отпечатъкът от детството и студентските години (pp. 98-115. PDF)


Георги Димитров – За другостта на европейския персонализъм и неговата криза през ХХ век (pp. 115-125. PDF)






Worldview approaches

Κατελής Βίγκλας – Η αναλογική σκέψη του Αθανάσιου Κίρχερ ως βάση σύνδεσης του Ολισμού με τον Νεοπλατωνισμό

Nikolay IvanovThe conception of belief in Gustav Fechner and William James (The unwritten chapter of “The Varieties of Religious Experience”)

Matteo Sione – Barthes et Nietzsche : une « pensée nomade »

Александър Лозев – Хóра е отговорът

Уолтър Трует Андерсън Четири различни начина да бъдем абсолютно прави (прев. от английски Силвия Борисова)

 Relational theories

Sotiris MitralexisRelational Ontologies in Dialogue: Christos Yannaras’ and Joseph Kaipayil’s Distinct “Relational Ontologies”

Кантен МеясуВреме без ставане (прев. от английски Петко Петков)


Петър НаковДилемата на евтаназията: моралното различие между активна и пасивна евтаназия

Manoranjan Mallick / Vikram S. Sirola  – Wittgenstein’s view on nonsensicality of ethics


Богдана ПаскалеваКъм въпроса за предмодерната естетика

Силвия БорисоваТрайност на красивото



Уолтър Трует Андерсън

Превод от английски: Силвия Борисова

Преводът е направен по: Anderson, Walter Truett, Four Different Ways to Be Absolutely Right, in: Anderson, W. T. (ed.), The Truth About the Truth: De-confusing and Re-constructing the Postmodern World, G. P. Putnam’s Sons, 1995, pp. 110-116.

Това е моето собствено картографиране на постмодерното общество, посочващо един вид разнообразие, който често бива пренебрегван, когато хората говорят за плурализъм. 

Уолтър Трует Андерсън

В плуралистични общества като нашите съществуват множество различия, както и различни видове различия. Можете да започнете да обсъждате разнообразието чрез изготвяне на списък с различните раси и религии например, но това не ви дава цялостна картина. Можете също да вземете под внимание разликите между мъжете и жените, както и между младите и възрастните. Но наред с това съществуват и различни светогледи – принципно различни начини на мислене и разискване на истината – които пронизват всички горепосочени категории. Прогресивно-ортодоксалният полюсен модел, описан от Джеймс Дейвидсън Хънтър, е полезен начин за установяване на това с единствената разлика, че неговото гледище има малко по-сложно название…

Прочети статията (BG)



Кантен Меясу 

Превод от английски език: Петко Петков

(Университет Мидълсекс, Лондон, 8 май 2008 г.)


На първо място бих искал да кажа, че съм много щастлив от възможността да обсъдя моя труд тук в Университета Мидълсекс. Искам да изкажа благодарността си на организаторите на този семинар, най-вече на Питър Халърд и Рей Брасиър.

Ще изложа основните решения на След крайността особено тези, засягащи фундаменталните понятия, които се опитах да разработя в тази книга: „корелационизъм” и „принципа на фактичността”.

Прочети статията (BG)



UA-19818133-24 Real Time Analytics